Лазерни технологии във фотографията

Холографията е изобретена от английския физик Денис Габор– 1947г., при провеждане на експерименти за подобряване на разделителната способност на електронен микроскоп. Той не получава добри холограми, поради липса на източник с голяма степен на кохерентност. Такъв светлинен източник е лазерът и през 1963 г. американците Лейт и Упатниекс усъвършенстват системата и получават първата лазерна холограма. По същото време руснакът Денисюк предлага оригинален метод за фиксиране на холограмата върху дебелослойна емулсия, което дава възможност за получаване на цветно изображение.

Докато при обикновената фотография върху плаката се регистрира само различния интензитет на попадналата светлина и се получава двумерен образ, при холографския метод се получава обемно изображение, благодарение на това, че на фотопластина се регистрира не само разликата в интензитета, но и фазовата разлика на светлинната вълна.

Холографията е метод за записване и възстановяване на пълното обемно изображение, основан на явленията интерференция и дифракция / Holos- от гр. пълен, цял и Grapho- от гр. пиша, рисувам/. Холография–пълен (цялостен) запис.

Елементарният метод за получаване на холография върху е чрез интерференция и след това възстановяване чрез дифракция.

Източни: Лазер